Прочетен: 2545 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2006 13:30
Днеска красив и романтичен ден . Толкова прекрасен чак нереалистичен. Понякога когато съм щастлива имам усещането че не го заслужавам. Открихме „нашия плаж”. Защо си е наш ли? Ами защото на един поглед разстояние нямаше никои друг освен нас . Ще речете някои скалист плаж някъде в непознатите дебри . Не напротив… плажа е огромен , ширината му е поне 60-70 метра .. дължината .. вече споменах .. един поглед разстояние. Е имаше един дядо наблизо … но него „просто не го броим”. Морето кристално чисто, проблясъците на вълните се отразяваха в дъното, Малки вълнички се разбиваха в брега , сякаш разбрали че сами по себе си немогат да го преборят.
Ято щъркели се беше надиплило да заминава…незнам къде. Те са като търговски пътници, живеят в два различни свята. Пожелах им лек път към „някъде си” и ако не им е харесало добре дошли като си решат. Така и не разбрах защо прелитат това разстояние всяка година , казват , че заради храната , на мен не ми се вярвам , но тази тайната ще си остане на природата.
За плажа и къпането ми беше думата… Водата топла и мила , вълните ме плискаха. Правех си фонтан от пръски и плувах . Лежах гола по пясъка . Бях свободна . Душата ми беше дете . Бях Аз .
28.08.2006 12:21
28.08.2006 12:57
и две думи за щъркелите
отиват в Африка
защото зимата им е мнго студено тук
но ще се върнат на пролет :П