Понякога вятъра намира приятели. Днес намери мен. Покани ме ,  повика ме . Отидох на плажа. Бяхме Аз , второто ми Аз, чайките, морето и разбира се вятъра . Съблякох се и слънцето погали кожата ми ,легнах направо на пясъка , косата ми се смеси с песечинките. Вятъра ме прегърна, заигра се с мен . Хареса ми . Предполагам, че и на него му хареса, защото остана заедно с мен .  Затворих очи се заслушах в морето. Превърнах се само в усещане. Допир, слух  и мечти. Наслаждавах се  само на себе си.

            Чувствах се свободна и чиста. Вълните ме заливаха  а вятъра като ревнивец ме обгръщаше. Вдигаше косата ми във всички посоки за да ме направи разпиляна като самия него. Явно не беше разбрал , че съм си такава и се губя . Изпратих залеза за да посрещна нощта.