Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2007 14:02 - Луди мисли
Автор: zarat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3885 Коментари: 1 Гласове:
0



Мислите ме наведоха натам днес като се прибирах. Докато забележа и станало пак след девет . От хората „сови”съм – обичам нощта , вечерта и мирисът на тъмнината. Но пък трудно се излюпвам поранина, тогава все си мисля, че светът е несправедлив. Та затова си седя докъсно в офиса, и без това през деня все някой нещо иска, имам си два телефона на бюрото, два мобилни (скоро се очаква трети, с което да вмъкна надеждата си да не се увеличават мобилните оператори), ICQ – служебно и скайп (ей така за разкош). Вероятността да свърша нещо нормално и спокойно е малка. Така се оформя вечерта да е моето време , тогава си пускам хубава музика - силно, и си се трудя с кеф. Ако нямах семейни задължения мога да си седя и до полунощ  В мисли забелязах като пепеляшка, че съм пропуснала вечерния си час хукнах с пантофки, без пантофки , както и да е само да не изтърва поредния автобус. Виснах на спирката в събота вечерта, редом до двама самотници видимо прекалявали с алкохола в по-голяма част от живота си, влюбена двойка и една възрастна дама. Ако не бързам не мразя да чакам автобуса. Дори може да се каже че харесвам пътуването. Обичам да залагам какви са хората, с какво се занимават ... за къде пътуват и всякакви странни неща. Това си е моето време на безумни мисли както ги наричам. Забелязала съм, че дори пътуването с друг транспорт ми влияе негативно. Не ми остава време в което да мисля без да върша нещо друго. Така си подреждам задачите, плановете, репетирам наум реплики (понякога и наглас), въобще полезни неща за мен самата. Но напоследък вечер все бързам, а толкова обичам да подишам свежия въздух на тъмнината. Вече бях изскочила на спирката , потропвах с мисълта, че е събота-вечер и автобусите са два параметъра който нямат много пресечни точки. Оглеждах се за такси, готова да жертвам трите левчета за да се добера до топлото – вкъщи и без това изобщо не обядвам, а съм минимизирала разходите до критичния минимум (в очакване на поредната инфлация), мога да си разреша жълтата кола. Така и по-бързо ще се усмихна на младежа си домошар. В този момент към спирката се приближи едно такси със забавено действие и размахващ ръка с извисен показалец. За небитуващите във Варна да разясня : това са т.н. незаконни таксита много ги обичаме когато бързаме и редовно ги даваме за пример когато споменем колко много не се спазват законите.... абе двуличие отвсякъде. Първо не можах да схвана чиляка защото не е обичайно по това трасе, най-често возят в посока Златните, но веднага се засилих за да не изпусна все пак келепира и скорострелно се метнах в таксито. Сещате ли се онези тикота които като те возят все едно те тътрят по асфалта, толкова са ниски. А това определено беше от първите които са внесени в БГ и вече се беше запътило към автоморгата. Собственика явно се опитваше да изцеди и последните възможни пари от него. Настаних се и тогава о чудо процедиха „Лев и двайсет до кварталите” , не, не се шашнах от цената такава си беше обичайната или по-скоро „пазарната”, но това беше просъскано от оявлен гей. Привидно и аз като повечето хора нямам нищо против гейското общество (моля четящите тези редове хомосексуалисти имайте предвид че съм възпитана и присъстващите правят изключение), но моля  представете си освен картинката – гей , този беше гей на над 50 , леко замазан. Да обобщим : раздрънкано такси - тико (малко вероятно да има набора от разрешителни), гей на над 50 , и сега ... от касетофона гърми здраво възможно най-мазната чалга (за протокола и чалгата не мразя – всяко място и време си има музиката и аз пия понякога повече от необходимото) . Просто в този момент ми се струваше , че съм попаднала в невъзможната ситуация. Друсах се по булеварда ,чалгата така се набиваше че нечувах и собствените си мисли , само виждах как застаряващия любовчия ръкомаха без да разбирам какво точно говори. Но въпреки всичко ценното е , че се прибрах , бързо, сравнително евтино без съществени увреждания (все пак беше кратко пътуването) . Затвърди се усещането ми : нашата мила родина има  много добри страни . Добре че има хора който не спазват закона, хора който са странни и хора който слушат как големи бюстове пеят .  Опитвам да не съдя съдбата ни , държавата ни, управляващите и други подобни, всяко време си създава хората , нравите и обичаите. Каквито сме нужни на съдбата , такива сме и ние. И ние сме такива каквито са мнозинството, неможе да бъдем различни, няма как, колкото и да се опитваме да се представим за други.



Тагове:   мисли,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - :-)))))))))))))))
08.11.2007 16:57
направо си го представих въпросния....таксиджия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zarat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 35957
Постинги: 11
Коментари: 12
Гласове: 99
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031