Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2009 10:49 - листо
Автор: zarat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1409 Коментари: 0 Гласове:
1



Слънцето отиваше към билото на планината . Само една линия властваше на хоризонта където се преплитат в постоянно противоречие небето и земята. Какво иска земята , много ясно , че рано или късно небето ще победи , ще я победи и морето . Ще дойде миг в които ще си я разделят като ненужна . А нас ще ни има ли за да ни е нужна . Небето изглежда е откраднало цялата палитра на оранжево и червено от някой художник само малките облачета успяваха да разпръснат бледо синя светилна. Целия склон е покрит с вековни дъбови дървета между които се прокрадваше рехава трева и малки слънчеви зайчета. Някъде там спокойно се е кротнала красива полянка. В началото на лятото тревата все още беше висока , тъмнозелена и мека, тук там опрасена с жълт кантарион и бял равнец.
Отдолу се чуваше тихото ромолене на бърз поток. Водата пееше и подскачаше от камък на камък разпръсквайки навсякъде капчици оцветени от залязващото слънце във всички цветове на дъгата. Почувствах се като останало есенно листо донесено от някои повей на вятъра . Сгушило се между тревата , полегнало на все още топлата земя , запазила нежните докосвания на слънчевите лъчи. Притворих очи е се слях със света , всичко изглеждаше опияняващо.
Малкото рижо листенце се замисли дали да не изпрати слънцето от височината , но не днес не искаше да драпа нагоре срещу теченията. Отдаде им се и те го понесоха неудържимо надолу по склона . Привлечено от невидимото, скрито зад клоните на дърветата , обсебено от това да слезе до пенливите звуци.
Изведнъж стана тъмно , едрите стволове на дърветата събрали хиляди съдби във вековното си съществуване се опитваха да го спрат. Изпречваха се горди, достолепни и невъзмутими. Не искаха да спорят, не коментираха убедени в правотата си , не допускаха , че пожълтялото листо може да има право на избор. Изсмя им се , какво знаят те ? Преживели хиляди бури , срещали слънчевите лъчи безброй дни и …. сняг и дъжд. Но никога не са поглеждали към хоризонта от върха. Коя уважаваща се планина би ги допуснала да обсебят върха , сякаш не могат да бъдат “избрани”. Кое дърво се е носило понесено от нежните ръце на вятъра към залеза.
Заобикаляше дънерите с умели движения и продължаваше надолу привлечено от магията на прекрасната песен на водата. Прескачаше клоните и само с периферията на съзнанието си усети подканящия мирис на мъх , сети се колко е меко да се спи на него. Гората се опитваше да го спре дори подкупи , но днес то беше устремено към щастието .
Вече почти стигаше , стана по стръмно, удари се в няколко камъка които не можа да прескочи и усети болка…. Болка ? … Не нямаше болка , тя не съществува в него а отвъд мислите. Чужд придатък . Актинията в живота прилепваща се във всеки удобен момент пазеща и стряскаща , изкоренена от чувствата. Миришеше на влага и напластена шума от вече умрели , предали се, непотребни листа , чакащи природата отново да ги вземе.
Моето листо си беше живо и ето ….. нагази във водата .. най-сетне . Ужасно! Ледена студена! Опитва се да се предпази от мен, от теб , от всички. Може да я докосваш , галиш, наслаждаваш , но не допуска да се слеете. Там в планината все още е кристално чиста и девствена . Пази младостта си и всеки би уважил чистота на духа , оставяйки я да продължи своя път на израстване . Докато минала през нежните ласки на камъните и леските , затоплени от юнските обедни лъчи поеме топлината им , успокоена , тиха и бавна се кротне по дължината на някой вир . Прозрачната вода сменяща цветовете си с игривите лъчи на слънцето, отразени в подводните камъни вече с умението на дама флиртува подканящо за да и се довериш .
Толкова отдавна малкото листенце я е чакало , и реката с нетърпение е преминала дълги път за да бъдат заедно. Вече успокоени ляга а тя го обгръща и поняся към красиви светове , които самата не е виждала но е уверена че са там някъде и убедена , без никакво колебание търси .
Незаменимо усещане да се довериш на някого , а той с цялата нежност и топлина на вселената да се грижи за теб .
Отварям очи и разбирам че се движат само бързо сменящите се облачета на небето. Но не поглеждам встрани . Не е важно къде съм важно е че все някога ще открия най-красивия свят . 
 


Тагове:   едно,


Гласувай:
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zarat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 56480
Постинги: 11
Коментари: 12
Гласове: 99
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031