"Покой в пустиня не търси,
ни амбър в серни изпарения,
Блаженство- впросешки трохи,
ни в пещера усамотение.

Извън света отшелник няма.
Ако душите полетят ,
не пръскай се като живак
че има само осмократен път

Безсънието ни е страшен враг,
то мисълта измъчва непрестанно,
Тъй както и за уморен йогана
сансарата е дълга за глупак.

За миг прозрение настава,
когато на далечен бряг
незнайно нещо затрептява
и с блясък Лотосът огрява
обвитата в мъгла Река.

Една искрица затрептяла
поне да грабнеш от нощта,
да видиш ти как край с начало
се сливат с мъка в Немота.

И този миг, проблясък малък,
по-скъп е от живота лек
на ал4ния, поета жалък,
и от живота ти, човек!

Малцина стигат този бряг,
мъглив и толкова далечен,
и както нявга ,ние пак
пред смъртната чета сме вече.

Тълпим се на брега без глас,
сякаш дошли до свойте цели,
ала малцина между нас
водите са преодолели

През мрежата на Вечността
те чакат своя дял смирени.
Не са надвили те смъртта-
те над смъртта са извисени.

Синът ти не е твой
богатството ти- също
самият ти си ехо
с което връх отвръща.

Шом мъдро мислиш за добро-
туй те спасява от скръбта.
Тъй гасне в лунното сребро
на облаците пепелта.

Да видиш сенки неродени
невъплащаван да съзреш
и сред пустинната вселена
на сетната черта да спреш!

Тогаз на случай и желание
ще се изтръгнеш от властта,
че този изход ни остана
от клетката на участта."